Снощи сънувах доста интересен сън. Мечтата на психоаналитика. Доста ме впечатли и затова ми се ще да го споделя с вас. 

Бях в някакво кафене. Слънцето беше залязло и навън бе доста тъмно. Седях до прозореца и пиех капучино. Без захар. 
В огромната витрина можех да видя отражението си и огледалния образ на всичко ставащо в помещението зад мен. Имаше бар-плот и 2 сервитьорки. Всичко беше окъпано във виолетовата светлина, която се изсипваше от неоновите аплици над бара. Трите квичащи ротативки бяха ангажирани от млади мъже, които играеха съсредоточено, сякаш животът им зависеше от това. Един от тях беше с превързана глава. Имаше и няколко други пиещи кафе и доста безлични люде. 
Изгубих интерес към ставащото зад мен и се обърнах към прозореца. Там бе отражението ми. То дръпна дълбоко от цигарата си. Аз обаче не пушех. Втренчих се в него в захлас. Нещо особено витаеше във въздуха. Отражението ми допуши цигарата си, изгаси я внимателно в пепелника и стана. Аз все още седях. То се обърна и потъна в нощта.

Как мислите, дали го последвах?