А ето и някои примери.
Един мой познат, който прекарва по-голямата част от времето си в Германия, имал странно преживяване в близост до планината Харц. Една душна вечер през Август, докато се разхождал в провинцията, забелязал количка с надвесена над нея бяла фигура, която взел за изключително висока бавачка. Когато приближил, обаче, осъзнал грешката си. Фигурата никак не приличала на човешко същество - била цилиндрична и без крайници. Слаб и гаден звук като от смучене накарал приятеля ми да хукне нататък с възклицание на ужас и веднага щом го направил, фантазмът се плъзнал встрани от количката и изчезнал сред дърветата. Приятелят ми ме увери, че бебето било като торба кокали, с отвратително хилещо се и анемично личице.
Докато обикалял Унгария, той отново имал подобно преживяване. Вървял по някаква задна уличка в голям и гъсто населен град, когато зърнал бебе да лежи върху горещия, лепкав паваж, а странно изглеждащ предмет се бил надвесил над него. Чудейки се какво по дяволите е това, той бързо се приближил и за негов нескрит ужас, видял, че това е фантазъм без крайници, с цилиндрично тяло, огромна пихтиеста глава и издадени блестящи устни, здраво прилепени към ушите на детето. И отново приятелят ми чул слаб и гаден звук като от смучене - звук, по-отвратителен от който, увери ме той, едва ли може да съществува. Бил прекалено потресен за да действа: можел само да наблюдава; а фантазмът, след като продължил отвратителното си дело още няколко секунди, бавно се изправил, плъзгайки се се отдалечил и изчезнал вдвора на съседна къща. Детето не изглеждало като човешко същество, а като каша от половин дузина миниатюрни звероподобни изчадия, и докато приятелят ми го гледал, прекалено захласнат, за да се отдръпне, то се усмихнало с гладна, цинична усмивка на вампиризъм и идиотия.
Толкова за вампирите в провинцията и в пренаселените градове, но както вече споменах, те са вездесъщи. За илюстрация на това, казват, че има морски град в отдалечена част на Англия, който освен, че е пълен със странности (от не особено приятен вид) и със лоша миризма, е също така пълен и със полу-диви рибари и идиоти; идиоти, които често излизат по мръкнало и силно притесняват чужденците като тичат след тях.
КРАЙ НА ЦИТАТА
P.S.
Елиот О`Донел (27.02.1872 - 8.05.1965) е английски писател, познат най-вече с книгите си за призраци. Твърди, че като бил на пет години видял призрак, който описва като елементал покрит с петна. Също твърди, че бил душен от някакъв мистериозен фантом в Дъблин.
Пътувал в САЩ и дори станал полицай по време на стачката на чикагските железничари през 1894 г. Служил също и в Британската армия през Първата Световна война.
Първата му книга, наречена For Satan"s Sake е издадена през 1904 г.