ИНКУБ



В средновековието инкуби са наричали мъжките демони извършващи сексуално сношение със смъртни жени. Твърдяло се, че спяща жена може дори да зачене от такъв демон. Според някои источници сукубът (женската разновидност на инкуба) прелъстявала мъжете, спяла с тях и събирала спермата им. После се превръщала в инкуб, който използвал същата сперма за да оплоди смъртна жена. Понякога от такъв съюз се раждало поколение. Децата с дефекти били обичайните заподозрени. 
Средновековните документи изобилстват от сведения за деца, наполовина хора и наполовина животни, чиито баща по всяка вероятност е бил инкуб. Наричали ги камбиони.
Някои църковни учени смятали, че инкубът е ангел, паднал заради страстта си към смъртните жени.
Тъй като понякога скритото значение на нощните кошмари е сексуално, инкубът може да се сравни с друго същество - мара - демонът на ужасните кошмари. Оттук идва и латинската дума за кошмар "incubo" (букв. "лежащ по гръб"; сравн. съвременната дума "инкубатор").  "Incubo" също може да означава и товар или тежест - в кошмарите често се среща чувството за опресия или тежест в областта на гръдния кош, смятано за последствие или признак за съвкупление с демон.
Според традицията демоните са само духове и не притежават телесна форма. За да може да се съвкуплява, инкубът трябва да приеме физическа форма по един от давта начина: или да реанимира човешки труп, или да използва човешка плът от която да си създаде собствено тяло надарено с изкуствен живот.